Как те кара да се чувстваш?
Винаги се изумявам как просто нещо като нетъркалящ се ескалатор може внезапно да те изкара напълно извън равновесие и да те накара да се почувстваш наистина странно.
Това ме накара да се замисля за живота и как се справяме, когато нещата изведнъж се променят или спрат да работят както трябва.
Това може да бъде внезапен здравословен проблем, загуба на работа или странично преместване, предизвикателство или разпадане на връзката, деца, които напускат дома – всяко едно от безброй неща, на които ние, човешките същества, сме подложени в ежедневието си.
И така, в един момент всички сме безгрижни, плаваме по инерция и си вършим работата. Ескалаторът нагоре ни отвежда нагоре, ескалаторът надолу ни отвежда надолу. Качваме се и слизаме, без усилие, без да мислим нито за минута какво правим. Всичко е на автопилот.
Тогава един ден нещо се случва. Животът, какъвто го познавахме, спря. Изправени сме пред внезапна промяна. Може да не е постоянно петно върху пейзажа, но е нещо различно. Как се чувстваме.
Знам, че когато попадна на ескалатор, който не работи, мозъкът ми иска да подходи към него по същия начин, както когато работеше. Кракът ми стъпва върху протектора и трябва да се плъзгам нагоре. Мозъкът ми очаква възходяща траектория, но...какво по дяволите?? Внезапно се заклащам напред, настрани, клатушкайки се, хващайки се за парапета - оглеждайки се, за да видя дали някой гледа това малко странично шоу, докато чакам мозъкът ми да се приспособи към факта, че сега трябва да поставя единия крак пред другия и да се кача на собствената си пара.
И така може да е с живота. От време на време обстоятелствата изискват да променим начина, по който мислим и подхождаме към живота си. Решаващото нещо е как се адаптираме към тази промяна.
Толкова сме свикнали всичко да върви така, както сме планирали, предвидили или прогнозирали. Нашите мозъци се приспособяват към това, че колата ни е на паркинга, когато се върнем в нея, кредитните ни карти работят, захранването ни е включено през цялото време, компютрите ни работят, интернетът ни е свързан и телефоните ни имат добре съхранена цялата ни информация. Без усилие.
Но когато настъпи промяна, ние сме толкова изненадани. Ние сме толкова неподготвени. Внезапно сме изправени пред необходимостта да направим нов план, нова прогноза, нова траектория – нещо, което мозъкът ни може да поеме и с което да работи.
Всеки ден повечето приемаме здравето си за даденост. Ставаме, правим всичко, което знаем, че можем. Мислим за това може би да се храним по-добре, да спортуваме повече, да пием по-малко, да управляваме стреса си по-добре - но дали това надхвърля "мисленето". Толкова често не става. И ние се придвижваме, мислейки, че животът винаги ще бъде такъв. Но всички наши навици формират живота ни. Въпреки че воденето на здравословен живот не гарантира дълголетие, то със сигурност увеличава вероятността от намаляване на здравословните проблеми и живот, живеен по-щастливо и с по-малко стрес. И все пак, защо не направим тези промени, докато все още можем. Защо чакаме внезапното „заклащане“ и „клатене“, когато внезапно ни съобщават новини от нашите лекари, които наистина не искаме да чуваме. Изглежда, че предпочитаме внезапното „изтърсване“ в реалността, отколкото да вземем нещата в свои ръце, за да намалим неприятните, внезапни изненади и необходимото пренастройване на мозъка.
Всеки ден приемаме жизнените си обстоятелства за даденост. Нашият дом, нашата комфортна среда, нашите коли. Ами ако вече не можем да си позволим да задържим някое от тези неща поради влошено здраве, загуба на доходи, ужасен инцидент или някаква друга загуба, променяща живота. Спираме ли дори преди да се качим на ескалатора и се чудим дали да поемем по стълбите?
Да, стълби. Това са неща, които ни отвеждат до същата дестинация като ескалаторите и асансьорите, но изискват наистина съзнателни усилия. Те ни карат да се изправим пред неща като фитнес, здраве, мисли, докато поставяме единия крак над другия, за да постигнем целта си.
Може би всички ние трябва да правим повече мислено изкачване на стълби, вместо да се плъзгаме по умствени ескалатори или асансьори. Може би по-наясно с ежедневните ни „стъпки“ ще ни даде повече представа за стойността на нашите ежедневни навици, благословии и други.
Следващия път, когато стъпите на движещ се ескалатор и се огледате наоколо или погледнете телефона си – отделете минута, за да помислите за живота си. На автопилот ли си?
Следващия път, когато стъпите на неподвижния ескалатор и получите това „клатене и дръпване“, помислете как може би вие също приемате траекторията на живота си за даденост.
Започнете да изкачвате умствените стълби всеки ден - вашето тяло и ум ще ви благодарят.
